Циганка ми гледа на ръка,
с груби пръсти дланите погали
тъй четейки моята съдба,
чувствата събуди в мен заспали.
С глас треперещ тихо зареди,
песен за живота ми подхвана
туй, което е било преди,
мигом пред очите ми застана.
Разгоря се огънят без дим,
шепотът докосна ми душата,
образът желан и тъй любим,
сякаш се промъкна в тъмнината.
Циганка ми гледа на ръка,
а сърцето ми така се свива...
"Искаш да забравиш любовта,
но в теб е тя, пулсира жива!"
"Разреши и , нека закипи
и в кръвта ти нека да запее ,
възвисена нека полети,
звезден блясък нека разпилее!"
Циганка ми гледа на ръка,
да повярвам ли сега незная.
Каза ми:"Ще носиш любовта
до живот, а после и в безкрая!"
Прочетена 265 пъти
Публикувана в категория
Поезия
1 Коментар
-
Връзка към коментара
Петък, 23 Юли 2010 19:12
публикувана от
Lycki
Познавам този твой стих, Жени. Развам се че се появи и тук! Поздрави!
Login to post comments

