Поезия (2572)
Понеделник, 30 Август 2010 10:09
В такава нощ най-много ми се пише Избрана статия
Написал статията marsiВ такава нощ най-много ми се пише
На лампата,
уюта пъстроцветен танцува
във очите ми.
На чисто
в душата ми се раждат светове.
В главата ми умората се пръсва
на хиляди кристалчести мъниста.
Комплексите на възрастите скъсала
една хлапачка възрастта ми
стиска.
Една хлапачка изпочупва нормите,
на делниците-маскарада
смъква.
Осмисля в смисъл чувствата
безформени,
изчиства
намастиленото в пръстите.
Една хлапачка ме зарежда с вяра.
Избърсва сивотата под очите.
Изпира съвестта-
до пребеляване,
отпушила
преглъщаните викове.
В такава нощ съм склонна да прощавам
обидите,
горчилката на хляба.
Прочетена 36 пъти
Публикувана в категория
Поезия
Сълза да съм
забърсана на скришно
да не ранявам гордостта ти,
пустата.
В нащърбеното кръгло на луната
погледнеш ли със друга -
прашинка,
зад очите ти да дращя.
И да те парва
нещичко от ляво,
където
е лежало мойто тяло
и гъделичкала косата ми
задъханата нежност на чаршафите.
Разсипана палитра
сетивата
по дланите ти близостта да търсят.
В несвяст тъгуваш да ме имаш
дива.
От нямане
душата ти е празна.
Ранена
тишината
носи мойто име.
Прочетена 37 пъти
Публикувана в категория
Поезия
Навярно съм изгубила ума си
и цялото приличие на този свят -
държа в ръцете си парченце бъдеще
и никому не ще го дам.
По пясъка са твоите стъпки,
които бавно идват срещу мен,
а аз съм бягащата по вълните -
да стигна първа искам там,
да те погаля с топла пяна,
със дъх на сол и на море,
и да потънеш във дълбоко синьото
на моите обичащи ръце.
От теб дори ще те открадна,
със всички женски хитрини,
а после ще ти подаря
небе, море и вятър,
красиво вплетени във мен.
Отдавна ли ме чакаш...
От цяла вечност съм до теб!
Ти само протегни ръце...
И ще усетиш как красиво,
страстно бягаш
по гребена на най-пенливата вълна.
По нея тичам срещу теб!
Весела ЙОСИФОВА
Прочетена 65 пъти
Публикувана в категория
Поезия
