Литература (3136)
Подкатегории
В такава нощ най-много ми се пише Избрана статия
Написал статията marsiВ такава нощ най-много ми се пише
На лампата,
уюта пъстроцветен танцува
във очите ми.
На чисто
в душата ми се раждат светове.
В главата ми умората се пръсва
на хиляди кристалчести мъниста.
Комплексите на възрастите скъсала
една хлапачка възрастта ми
стиска.
Една хлапачка изпочупва нормите,
на делниците-маскарада
смъква.
Осмисля в смисъл чувствата
безформени,
изчиства
намастиленото в пръстите.
Една хлапачка ме зарежда с вяра.
Избърсва сивотата под очите.
Изпира съвестта-
до пребеляване,
отпушила
преглъщаните викове.
В такава нощ съм склонна да прощавам
обидите,
горчилката на хляба.
Сълза да съм
забърсана на скришно
да не ранявам гордостта ти,
пустата.
В нащърбеното кръгло на луната
погледнеш ли със друга -
прашинка,
зад очите ти да дращя.
И да те парва
нещичко от ляво,
където
е лежало мойто тяло
и гъделичкала косата ми
задъханата нежност на чаршафите.
Разсипана палитра
сетивата
по дланите ти близостта да търсят.
В несвяст тъгуваш да ме имаш
дива.
От нямане
душата ти е празна.
Ранена
тишината
носи мойто име.
Навярно съм изгубила ума си
и цялото приличие на този свят -
държа в ръцете си парченце бъдеще
и никому не ще го дам.
По пясъка са твоите стъпки,
които бавно идват срещу мен,
а аз съм бягащата по вълните -
да стигна първа искам там,
да те погаля с топла пяна,
със дъх на сол и на море,
и да потънеш във дълбоко синьото
на моите обичащи ръце.
От теб дори ще те открадна,
със всички женски хитрини,
а после ще ти подаря
небе, море и вятър,
красиво вплетени във мен.
Отдавна ли ме чакаш...
От цяла вечност съм до теб!
Ти само протегни ръце...
И ще усетиш как красиво,
страстно бягаш
по гребена на най-пенливата вълна.
По нея тичам срещу теб!
Весела ЙОСИФОВА
Чудо
Грозното момиче се събуди
малко по-красиво заранта.
Някакъв човек незнаен, чуден,
беше го прегръщал през нощта.
Грозното бе станало красиво,
тихо се усмихна на деня.
Не изми лицето си щастливо,
за да не измие и съня...
Дамян Дамянов
"Ако Бог е откъм нас, кой може да бъде против нас?"
(Римляни 8:31)
Прикрий се в мене от злини и хули,
до светла диря да те изведа,
че впила ни съдбата, властно брули,
в очите ни вгнездявайки беда...
И в кръпките на чувствата любима,
се вихря до звездите замечтан.
Щастлив съм и в съня ми, че те има
и светиш като бисер в жарка длан.
Във пътя си крещя от ярост често.
Разклащат ме до корен рой сплетни.
Несбъднати, мечтите връщат ресто
надеждите от миналите дни.
И нека като бурята да стенат,
ведно ще ги със чувствата взривя,
че пътя към целта да не намерят,
ако без тебе трябва да вървя!
"Словото разделя душата от духа и издирва помислите и намеренията на сърцето"
(Евреи 4:12)
И ти си връх по-горд и непокорен
от този, дето двамата стоим,
затуй, искряща, цялата до корен,
се вплиташ сякаш в звездния килим...
От слънчеви лъчи си изтъкана,
но бурите, когато засвистят,
в ръцете си светкавици ще хвана,
та цяла в злато да те осветят!
Циганка ми гледа на ръка,
с груби пръсти дланите погали
тъй четейки моята съдба,
чувствата събуди в мен заспали.
С глас треперещ тихо зареди,
песен за живота ми подхвана
туй, което е било преди,
мигом пред очите ми застана.
Разгоря се огънят без дим,
шепотът докосна ми душата,
образът желан и тъй любим,
сякаш се промъкна в тъмнината.
Циганка ми гледа на ръка,
а сърцето ми така се свива...
"Искаш да забравиш любовта,
но в теб е тя, пулсира жива!"
"Разреши и , нека закипи
и в кръвта ти нека да запее ,
възвисена нека полети,
звезден блясък нека разпилее!"
Циганка ми гледа на ръка,
да повярвам ли сега незная.
Каза ми:"Ще носиш любовта
до живот, а после и в безкрая!"
