Циганка ми гледа на ръка,

с груби пръсти дланите погали

тъй четейки моята съдба,

чувствата събуди в мен заспали.



С глас треперещ тихо зареди,

песен за живота ми подхвана

туй, което е било преди,

мигом пред очите ми застана.



Разгоря се огънят без дим,

шепотът докосна ми душата,

образът желан и тъй любим,

сякаш се промъкна в тъмнината.



Циганка ми гледа на ръка,

а сърцето ми така се свива...

"Искаш да забравиш любовта,

но в теб е тя, пулсира жива!"



"Разреши и , нека закипи

и в кръвта ти нека да запее ,

възвисена нека полети,

звезден блясък нека разпилее!"



Циганка ми гледа на ръка,

да повярвам ли сега незная.

Каза ми:"Ще носиш любовта

до живот, а после и в безкрая!"