На път поех, за да те срещна, Любов... Нали ми обеща?... Проблесна ти - светулка нежна в косите тъмни на нощта...   Ти идваш тайно... С ласкав трепет оставяш ми сълза, букет... Аз дишам - за да бъда с тебе... И моят стих е път към теб...   Марин Тачков - от "Стих-откровения"/второ издание/, 2000 г. Последна редакция - 4 май 2011 г.    

Училище, със тебе се разделяме... С усмивка нежна свети пролетта... Дойдохме преди време неуверени... Но вече сме пораснали деца...   Без нас навярно тъжни ще са стаите... Растяхме сред уроци и игри. Лудеехме, споделяхме си тайните... И станахме приятели добри...   Сега сме тук, облечени тържествено. С мечти, цветя... Със радост и с тъга... Пред нас блещука лятото божествено... И ние ще блестим като слънца...   Дано да бъде светло пред очите ни! И нека по вода да ни върви!... Довиждане, училище, учители! Довиждане, приятели добри!...   Марин Тачков - от стихосбирката ми "Довиждане, училище"…

Дали ме чакаш още там, зад хълма - под сенките на Любовта и Жаждата?... Не знам - ще мога ли... с тъга безсънна да скоча във огнището на залеза...   Ще мина ли край кучетата злобни на Нощта?... По моста на ръцете ти... Ще се удавя ли в сълзите-спомени?... Ще падна ли в очите ти безбрежни?...   Дали ще се намерим там, зад хълма - с души, помилвани от Светлината? - Да те целувам вечно... До разсъмване... И да издъхна в твоите обятия!...   Марин Тачков