Книги
e_Book
Антикварни
За мен
Основна информация
Контактна информация
Нови събития
Добър вечер приятелю, драг!
Аз отново си мисля за тебе-
ти дохождаш в душата ми - благ
и събуждаш ми чувствата неми.
И незнайно създаваш ми пак
нежна, приказно-бяла магия,
затова,че разбрала съм как
от този балсам да отпия.
Виж как скърца със зъби от злоба
и навява в душата ми хлад
и предрича ми сякаш прокоба
чувството бясно,наречено страх!
Добър вечер приятелю, скъп!
аз изпращам ти мислите смели-
тях не може дори и страхът
от полет към теб да отнеме.
С тях достигам до теб без крила,
даже пътища тук са излишни,
щом на сърцето ти чувам -гласа
до теб са достигнали моите мисли.
Философско-поетичният роман "
" е първата книга на Съюза на Писателите от Интернет, която разкрива Концепцията на Съюза чрез Основите на Литературата. Книгата е в обем от 130 станици и е изпълнена като поетичен диалог с членове на Съюза.
ISBN:978 - 954 -2942 - 03 - 0
Цена: 10 лв.{mailorder}
Философско-поетичният роман "" е първата книга на Съюза на Писателите от Интернет, която разкрива Концепцията на Съюза чрез Основите на Литературата. Книгата е в обем от 130 станици и е изпълнена като поетичен диалог с членове на Съюза.
ISBN:978 - 954 -2942 - 03 - 0
Цена: 10 лв.{mailorder}
Lycki & Mojsei
-Прощавай моя ненагледна -
в поведението ни нежно
покълна в срещата последна
дихание някакво - метежно?!
-Душата ми без теб - унила,
запазва нашта ведрина,
която, ореол над мен извила,
налива в сърцето тишина.
-Усети го, но не попита -
зейнаха наивните подмоли:
всеки от горчилката опита,
а душата взе да моли:
“Чувствам се такава - празна:
искам нежно пак да ми шептиш,
че емоцията омразна
ме разпитва:”Ти защо виниш?”
-Когато тъй ми заговориш
за безпроблемната любов,
успяваш рана да отвориш -
бъди за грижите готов!
-В този миг сърцето ми те вика
и поднася дъхави цветя -
надеждата в трепет блика:
Може би ще ме прегърне тя?”
-Любов взаимна опознали,
ний можем да я задържим-
в тишината радост дали,
над нашата интимност бдим!
Моите статии
-
Видения за бъдещето (импресии e-book модел)
Творчеството е този компонент, който осезаемо липсва в реалното съществуване.Задачите в ежедневието са сухи, монотонни (често само с по едно решение), понякогадосадни до крайност.Дните без музика, нещо за четене или мечти - са като вегетацията на куче, коетоживее само за биологичните си функции.Хората на творчеството живеем в друг свят. Той е като проекция на реалното.В това пространство всичко е възможно. Духът е нахранен. Има ли нещо по-важно от това?Да се пише е една потребност, на която е невъзможно да се откаже.Представената тук колекция от импресии е на практика една виртуална книга.Желая ви приятно четене!…
-
Любов - като бяла птица
Жена си. Като бяла птица, криле разперила за щастие. Малинeн е вкусът на тези устни, копнеещи за мъжки нощи. Омайни билки страсти палят и капе мед от стъпки боси. Цветята стават по-красиви, когато ги притискаш в скута си. Гласът ти нежна е мелодия, запяват чанове родопски. Разсипваш злато от косите си, като на рисувана икона. В постелята си самодива, поезия обгръща любовта ни. Обичам те, обичам те... любима! И зная, моя си! Завинаги!
-
И отново искам да си моя...
Когато в здрач денят догаряи уморени са от песни птиците,очаквам парещите твои стъпки,под ударите бързи на сърцето си.Зоват ме и простенват чувства,възкръснали с милувката на дните.Очите ти запалват същността ми.И отново искам да си моя...Стаена в люлката на спомена,накарал въглените пак да лумнат,повярвала в силата на думите,молитвено копнееш да си влюбена...
-
Една жена
Една жена - тъй предана,прекрасна. Дарява ме с любов красива,като полет страстен...И ето... чувствата говорят.Звездите мигат с моя пулс. Когато мислите се сливати чувам този нежен глас.Душите ни в насладаса окъпани...Богини правят ни поклон.Пътуваме отновосред цветя разцъфнали.Аз казвам пак: Обичам те...Летим във собствен свят.Очите ти са тъй щастливи.Когато си до мен и името мис радост пак изричаш...Когато луда от любов мисе кълнеш:- Обичам те, обичам те!
-
Извънземната
Мъжът караше колата си по дългия и пуст път. Полета с непозната за него растителност, се мяркаха отляво и отдясно. Наближаваше 18.30 часа, и светлината започна да се превръща в здрач. Живото огънче на цигарата беше единствената компания на пътуващия. Дори радиото не работеше в тази местност. На пътя, отдясно, се появи фигура на жена. Ей така, от нищото. "Тук няма сгради, не съм срещал друга кола от половин час" - мина мисъл в главата на Иван. Но фигурата съществуваше. "Мерцедесът" закова, когато се изравни с жената. - Качете се! - каза мъжът.Женската фигура се…
