Добър вечер приятелю, драг!
Аз отново си мисля за тебе-
ти дохождаш в душата ми - благ
и събуждаш ми чувствата неми.

И незнайно създаваш ми пак
нежна, приказно-бяла магия,
затова,че разбрала съм как
от този балсам да отпия.

Виж как скърца със зъби от злоба
и навява в душата ми хлад
и предрича ми сякаш прокоба
чувството бясно,наречено страх!

Добър вечер приятелю, скъп!
аз изпращам ти мислите смели-
тях не може дори и страхът
от полет към теб да отнеме.

С тях достигам до теб без крила,
даже пътища тук са излишни,
щом на сърцето ти чувам -гласа
до теб са достигнали моите мисли.

О, време е вече да ни се случи
нещо хубаво, дявол го взел!
Да разбие вратите заключени,
да изправи злото на разстрел,
да поиска сметка на тъгата,
сълзите в чекмедже да скрие,
да напъди болката и самотата,
сенките им в ъглите да изтрие
и да пусне слънцето – в душите,
да ни пречисти с есенния дъжд,
да запали огъня пак в очите ни
и да ни стане хубаво – изведнъж!
Да ги нямаме черните мисли,
страховете, лъжите, заблудите,
да сме отново осмислени
и вярващи силно в Чудото!
Да се дообичаме – днес, не утре –
лудо, безпаметно - устремени
към прекрасните наши утрини –
усмихнати, истинни, откровени!
О, нека, нека ни се случи
добро - тъй дълго сме го чакали!
В сърцата светлината да отключи
и да усмихне дните разплакани!

Философско-поетичният роман "" е първата книга на Съюза на Писателите от Интернет, която разкрива Концепцията на Съюза чрез Основите на Литературата. Книгата е в обем от 130 станици и е изпълнена като поетичен диалог с членове на Съюза.

ISBN:978 - 954 -2942 - 03 - 0

Цена: 10 лв.{mailorder}

Философско-поетичният роман "" е първата книга на Съюза на Писателите от Интернет, която разкрива Концепцията на Съюза чрез Основите на Литературата. Книгата е в обем от 130 станици и е изпълнена като поетичен диалог с членове на Съюза.

ISBN:978 - 954 -2942 - 03 - 0

Цена: 10 лв.{mailorder}

Бях разпната на тридесет и три –

от своята болка и тази – на другите.

Приятели, а дали Ви умножих

или от живота си ме прокудихте?!

Споделихме ли достатъчно минути,

изпълнени с откровения и смях,

или останаха ни думите нечути

и непростен някой наш грях?

Обяздихме ли времето – да не препуска,

да ни позволи да се дообичаме,

още мъничко щастие да ни отпусне,

да сме истински – до себеотричане?!

Сега – на тридесет и четири години –

по-мъдра ли е моята душа?

Опитът от пътя ми изминат

ще ме предпази ли да не греша?

Нови белези от болката ще имам,

нови радости, желания, надежди,

ще преживея поредната зима,

ще разплитам кълбото от прежда –

пъстрата нишка на дните –

нека с вашите, приятели, до последно

шарено да се преплитат!

Lycki & Mojsei

-Прощавай моя ненагледна -
в поведението ни нежно
покълна в срещата последна
дихание някакво - метежно?!

-Душата ми без теб - унила,
запазва нашта ведрина,
която, ореол над мен извила,
налива в сърцето тишина.

-Усети го, но не попита -
зейнаха наивните подмоли:
всеки от горчилката опита,
а душата взе да моли:

“Чувствам се такава - празна:
искам нежно пак да ми шептиш,
че емоцията омразна
ме разпитва:”Ти защо виниш?”

-Когато тъй ми заговориш
за безпроблемната любов,
успяваш рана да отвориш -
бъди за грижите готов!

-В този миг сърцето ми те вика
и поднася дъхави цветя -
надеждата в трепет блика:
Може би ще ме прегърне тя?”

-Любов взаимна опознали,
ний можем да я задържим-
в тишината радост дали,
над нашата интимност бдим!

Lycki & Mojsei


-Стоях и гледах от далече,
дали все някога ще се решиш.
но ето, че сърцето ти понечи
за мен с любов да зашептиш.

-Защо остана ти далече,
когато ме видя, че страдам,
но ето те, до мен си вече
и няма повече да падам.
Сърцето ми започна да шепти,
а ти ми искаш обяснение -
кажи позицията си ти:
у мен взривява възхищение.

- Не, няма нищо по прекрасно
от туй да чуя твоя глас,
защото в дните ми - ужасно,
без теб, изстрадах - всеки час.

-Съгласен съм и казвам гласно:
съдбата беше ни нелепа -
и днес живееме опасно,
но стискам здраво твойта шепа
и с тебе нека да грешим,
да газим през натрупала се кал,
но туй, което заедно решим,
не ще да буди в душите жал.

- Виж,някаква нелепа мисъл
се киска в моето лице,
че животът ми невесел
изнизва се без жал, тече...

- След време на раздяла - тъй ужасно,
подвластно на стихия и умора,
сега твориме съществуване прекрасно,
в приятелство със други хора,
защото то към всичките е зов,
тъй както прозвуча у мен -
да тръгнем в пътя на любов,
рушейки историческия плен.

- Какво остана в тази рана
незасегнато, което да ти дам?
Една голяма черна яма
е сърцето ми без топлата ти длан.

До скоро беше ти засегнат…
Не исках аз пред тебе да се мярна -
не бе от мене пренебрегнат,
а аз оставах неизменно вярна.
Сърцето взе да ме разпитва -
волята започна да притиска
и влязох в божествена молитва,
която тебе мили, иска.

-Но ето, че към теб пристъпвам
опиянен от твоята молба,
душата си от тъмнина измъквам
и поемам твоята ръка.

Опитвам се да живея с мисълта,

че дълго време няма да те виждам,

но всеки ден сгромолясва се светът

и часовете си без тебе ненавиждам.

Боли главата, свива се сърцето,

и трудно ми става да дишам.

Спомените удрят ме в лицето

и тъжни послеслови пишат.

Обичам те до лудо премаляване,

копнея те на сън, на яве.

Безумно липсата ти поболява ме

и сянка на себе си ставам.

Сънувам те – в прегръдките ти спя,

не искам сутрин очи да отварям.

Отвътре цялата от болката горя,

ако с други, не със тебе разговарям.

И чакам те – без дори да зная

кога ще се завърнеш – не при мен,

а при осиротялата сега и лудата – оная,

дето прави пулса ускорен.

Върни се, върни се – сълзите солени

очите ми превърнаха в неми езера!

О, Време моля те, не ми отнемай

това – Единственото на света!

Опитвам се да живея с мисълта,

че дълго време няма да те виждам,

но всеки ден сгромолясва се светът

и часовете си без тебе ненавиждам.

Боли главата, свива се сърцето,

и трудно ми става да дишам.

Спомените удрят ме в лицето

и тъжни послеслови пишат.

Обичам те до лудо премаляване,

копнея те на сън, на яве.

Безумно липсата ти поболява ме

и сянка на себе си ставам.

Сънувам те – в прегръдките ти спя,

не искам сутрин очи да отварям.

Отвътре цялата от болката горя,

ако с други, не със тебе разговарям.

И чакам те – без дори да зная

кога ще се завърнеш – не при мен,

а при осиротялата сега и лудата – оная,

дето прави пулса ускорен.

Върни се, върни се – сълзите солени

очите ми превърнаха в неми езера!

О, Време моля те, не ми отнемай

това – Единственото на света!

Огън си – изпепели ме!

С очи, ръце и глас!

Бездиханна остави ме!

Назови ме с име „Страст”!

Дявол си – в грях ме вкарай!

Искам те – нима не знаеш?!

Пожелай ме - най – накрая –

лудостта да опозная!

Вода си буйна – удави ме!

От бреговете ме е страх!

Мълния си – покоси ме!

Съживи ме после – с твоя смях!

В очите ми пламни!

В кръвта ми бурно влез!

В душата моя се всели -

така, както никой до днес!

Знаеш ли, че те обичам,

с тези твои греховни очи?!

От Бог и Дявол се отричам –

само в живота ми бъди!

02.09.2011

22:32

Ти отдавна ме търсиш, а аз
чаках твоите стъпки да чуя
и ето, желаният час
ни събра в тази наша магия.

Като тиха сълза,като блян,
като вятърно нежна поема
ти пристигна в душата ми цял,
цял живот съм обичала тебе

не с онази връхлитаща страст,
що изгаря душите без време
и от болката - зинала паст
любовта претворява във бреме.

Като изворна жива вода
любовта ми потича към тебе -
с един неутихващ копнеж
в твойта душа да се влее:

там, където, аз знам,че море
укротяваш от чувства за мене,
там, където, аз знам, векове
ще пребъдва любов окрилена.

Усещам – вървиш по следите ми -

аз съм жертвата, ти – дивият звяр.

И ме дебнат в мрака очите ти

с цвета на луна и на тлееща жар.

Тихо в мислите ми се прокрадваш,

в паяжина звездна ме оплиташ,

мълчиш и думичка не казваш,

а аз сама сред сенките се скитам.

Вървя предчувствено. Нанякъде.

В сърцето ми стихия се заражда.

А ти... Ти просто си навсякъде.

И пътя ми с дъжд преграждаш.

От очакване до болка отмалявам,

над тялото си нямам вече власт.

Пропадам... и бавно се стопявам

в огъня на хищната ти страст.

20.08.2011

14:05