Помниш ли първата ни среща,и първата целувка гореща.
Kак очите ни се изпълниха със радост.
Kак сърцата ни туптяха във едно.
Помниш ли кога за първи път ти казах ОБИЧАМ ТЕ ..
Kак прегърнах те и останахме така..
Помниш ли моментите красиви.и чувствата помежду ни..
и колко бяхме ний щастливи,аз и ти.
Помниш ли как ме обичаше,и как вярвах ти аз..
Kак си мечтаехме за бъдеще,за дом и детенце..
Спомняш ли си как ме нарани?!
Kак ме остави  с тези спомени..
Сам със спомените,които още съществуват.
Помниш ли?!........

29.05.2011

Забрави за нещата,които са те накарали да се почувстваш тъжен.
Но никога не забравяй и помни нещата,
които са те накарали да се чувстваш радостен!

Забрави за Приятелите,които са се оказали неверни.
Но не забравяй и помни тези които са останали до теб!

Забрави за неприятностите,които си сполетял.
Но не забравяй и помни благословиите които идват всеки ден в живота ти.

05.05.2011

Кажи ми,че ме искаш.
Кажи ми,че се нуждаеш от мен
Кажи ми зa страховете си
И аз ще ти помогна да ги преодолеем заедно.
Кажи ми зa надеждите си.
Кажи ми зa мечтите си.
Кажи ми тайните си.
И аз ще ти разкрия моите тайни.Аз ще съм ти най-близък.
Кажи ми за стремежите си.
Кажи ми за твоите цели.
И аз ще ти помогна да ги постигнеш.
Сподели с мен най съкровените си чувства.
Сподели с мен болките си.
Сподели ми мъките си.
Аз ще приема върху себе си всичките ти грехове.
Ще се застъпя за теб пред съдника Бог за всички прегрешения.
Кажи ми, че ме обичаш
и ще получиш моето сърце завинаги..

Какво е животът?
Когато не можеш да живееш.
Това,което дава
Щом не можеш да дадеш.

Какво е топлина?
Когато душата ти е студенa.
Къде е сигурността?
Когато не се чувстваш смел.

Какво е дом?
Когато не се чувстваш като у дома си.
Какво е тълпа?
Когато се чувстваш сам.

Какво е любовта?
Когато това не е завинаги.
Какво е семейство?
Когато не сте заедно.

дайте ми значения..
дайте ми някои отговори..
Защото аз нe съм сигурен...

07.04.2011

Има една легенда за птичката, която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго земно създание. Още щом напусне гнездото си, тя дири трънлив храст и няма покой, докато не го намери. Тогава запява сред безпощадните му клонки,притискайки гърди към най-дългия им и остър шип, за да умре, извисена над своята агония, надпявайки и чучулигата, и славея. Възхитителна песен, заплатена с живота. Но целият свят притихва заслушан, и дори Бог на небето се усмихва. Защото най-хубавото се постига с цената на голяма болка... или поне така е според легендата....

из "Птиците умират сами"