На вън вали и не ми се спи.Плача като бебе пак ме нарани.

Как се случи с мен така, аз със друг мъж да те деля?

Знам че утре ще си с друг, живота прави ми на пук.

Аз сега съм пак в плен, като лъв раздразнен но ранен.

Вярно, искл съм да сложа край на моя малък и фалшив рай,

но сърцето все ме спира и в очите ти се взира.

Може пък да се получи и с нас чудо да се случи

и да разтопя леда с мойта обич и нежна топлина.

Защо обикнах те така и не разбрах, дали от твоя весел смях?

Че щура си не го отричам, но мога само тебе да обичам.

Прости любов невярна си ми ти. Пак ли нож в сърцето ми заби?

Не мога аз от теб да се откажа! Обичам те как да ти докажа

Има чувства, леки и неуловими
Като дъха на снега, на мъзгата.
Те се разпръскват, преди да си им дал име,
Но ти помниш смътно аромата им.

Има чувства, гъсти като смолата,
Дето капе под брадвата на дърваря.
Те лежат векове под земята
И се превръщат в камъни кехлибарени.

Има чувства, горчиви като пелина,
Чувства – ярки като светкавици нощни…
В черупките на словата застинали,
Те и след мен ще живеят още.

Щастлива си. И аз бих искал
да съм щастлив, а не злочест.
От твойто щастие бях свикнал
и аз да съм щастлив до днес.

Честит е твоят мъж — от болка,
от мъка бих се разболял;
о, колко бих го мразил, колко,
ако любов не бе ти дал.

Видях детето ти и мислех,
че ще умра ревнив, свиреп,
но то невинно се усмихна
и го целунах зарад теб.

Целунах го с въздишки скрити,
че в него татко му познах,
но то ме гледаше с очите,
в които все тъй влюбен бях.

О, сбогом! Щом си тъй щастлива,
аз няма да пророня глас,
но по-далеч от теб! — не бива
твой. Мери, пак да стана ад.

Все мислех: гордостта и дните
са угасили в мен страстта;
ала сърцето ми в гърдите
запърха пак от любовта.

А помня как по-рано тръпно
от твоя поглед бях в захлас,
но днес туй би било престъпно —
не трепва нито нерв у нас.

Ти пак се взираш в мене с нежност,
но няма туй да ме смути:
спокойната ми безнадеждност
единствено съглеждаш ти.

Не бива тая страст проклета
пак споменът да разгори.
Къде е тайнствената Лета?
Стихни, сърце! Или умри!