Не можеш да се скриеш, за мене си роден. Където и да идеш, ще бъдеш в моя плен. Обречен си-ти знаеш, без мойта светлина, без нея ще се скиташ самотен по света. И лед ще те сковава и зной ще те гнети, тайфуни ще бушуват в твоите гърди. А аз съм топла зима и нежен бриз в нощта, оазисът в пустиня и живата вода. Светулка ще ти пратя от мойта светлина, за да намериш пътя към моята душа 2006г.

Без тебе съм сякаш безплодна пустиня и извор пресъхнал без дъх на живот в душата ми пусто е, ватърът вее и прилепи черни във нея кръжат. Ти моето щастие взе и отнесе... и слънцето нейде залезе за мен, и чувствам,че мойта душа е обречена самотна да броди навеки без теб. И дъхна в лицето ми студ огрозяла разнесе се кикот в глухия слух и в черното нищо навеки стопих се без никаква болка,без звук. май 1992 г.

Като вихър премина през живота ми някога, устремена, забързана все нейде напред. Устремила ума си към нещо безименно, тъпчейки,мачкайки всичко под теб. Рекушираха в тебе житейските дребни проблеми, за чуждата болка бе сляпа, бе лед. Не знаеше ласка, не знаеше милост, не знаеше даже какво е любов. И колко сакати души след тебе останаха, колко кървящи, гноящи сърца. Колко очи от сълзи ослепяха и всеки от тях като факла за теб изгоря. И аз се намерих в тази стихия. Овърша ме вихрушката зла. Откъсна сърцето ми, стъпка душата ми, в прахта ме захвърли и напред…

Ако имаш плам в душата си не го гаси. Дори да е една искрица само, от нея огън запали. Раздай по въгленче на всеки, чиито плам е угасил, че без него никой, що човек е, по пътя си не ще върви. Ако някъде съзреш омраза времето не си губи... с блага дума покори я и в любов я превърни. Знай, омразата е гнойна рана - червей, що душата ти гризе, ала ти не ще и се дадеш, човече, знай,че и за нея има лек. Ако съвестта ти е нечиста, храмът божи посети. Прагът, щом прекрачиш…

Ти дойде и отмина в моя живот - като сън. Като звън на камбана отекна твоят смях и потъна във мен. Долетя, като прелетна птица и донесе със теб пролетта. Слънце грейна в мойта градина и стопи се в сърцето леда. И живота в мен се пробуди, славейче нейде запя и разбрах аз,че щастие, радост носи със себе си любовта. Но не беше за дълго, туй щастие земно. Като прелетна птица ти пак отлетя. Звънна за сбогом камбаната плахо и навеки от скръб онемя. В леден къс се отново превърна моето бедно, разбито сърце и…