В потопено сребристо-лунно сияние
не поръчвай на лудост очи,
не пребоядисвай на Ада стенание,
в грешен Рай ти мен не търси.

Не наливай във чаши доверие,
неверница в мене крещи,
вампирен час в очакване дреме,
зъбите в плът оставят следи.

Прилеп не носи на крила покаяние,
във ковчег сълзата не спи,
Дракула гладен очаква признание,
с целувка страстта да приспи.

На забравена пейка край Сена
полунощ удави мечти...
Дяволът в ужас простена
и прекръстил се в тъмнината се скри.

Забързани в сивотата на делничното ежедневие, колко ли мига пропускаме да дадем и получим любов? Колко смълчани сълзи не изказваме с думи... Колко мигове щастие търсим в позабравени спомени...Колко пъти не оценяваме, не достигаме до ненадейно връхлетялата ни човешка топлота, не съзираме зараждащато се чувство, не дооценяваме силата на обичта... А тя е тази, която ни подкрепя в тежкия момент, тя е тази, която озарява със щастие очите ни, тя е тази, която кара душата да пее, да забележим красотата, да осмислим и пожелаем достигнатост на слънчев свят от мечти. Тя,обичта, песенно лее в пътеките бисери, подарява ни своите вълшебства и превръща живота ни в една "Огнена Магия". Тя, обичта, от която понякога и много боли, ни кара да събираме в шепите кристали сълзи, за да се огледаме в тъгата на образа и', и познаем силата на истинността и'. 
Част от топлината и болката, с която ме заляха досегът с нея, излях и събрах в "Огнена Магия". Една Обич, запечатала невъзможността да си отиде, целунала думите на стиховете ми, ще остане вечна на страниците на разтърсилите я чувства. Една Обич, на която аз с всеки свой ред, без да споменавам думата "обичам те", казвам: Обичам те, Обич! 

”И да стихнат големите страсти,
и да легна под земен покров,
ще си взема за спомен и щастие
неспокойната дума любов...”
Павел Матев

Да! И в последният ми дъх ще е тя - любовта, ще е топлата ми мисъл към Него, мъжът вдъхновил тази книга и още много, много стихове, които също някога ще имат свой живот.
Обичайте! Търсете красивото! Дори и в болката оценявайте щастието и му дайте възможност да ви прегърне!

"Огнена Магия" - лирика, 172стр.

автор: Женя Иванова(bizcocho)

художник корица: Маргарита Николова

художник график: Калина Лютова

издателство "Олимпия"

ISBN 978-954-92278-4-0

цена: 10лв./бр

Отведи ме....
някъде из Африка...
А в дивите земи на Амазония?...
далеч от шумната заблуда,
далеч от нямата агония...
И вречи ме...
в мене ме вречи -
да свалям с погледа си слънцето,
да изгарят от зениците звезди,
да изписвам с мисълта си бъдеще...
С мелодия,
със необятност да прегръщат все ръцете ми
и в чашката на жертвено лале
да пренеса готовност
за обета ми...
От пламъка да лумнат светове,
отразили светлостта на мислите...
в преплетени ръце да заспиват те, пречистени...
Пренеси ме...
Бързо поведи,
докато жив е жеравът в сърцето ми,
на жертвената клада изгори,
дори и лъч да е на нечие съмнение,
да не боли в остатъка на времето
и изгревът от обич да се смее,
и миг сред вечност буден да живее...
Отнеси ме...
С тебе отнеси!

В една южна, далечна страна,
моя Обич, все още те чакам!
И тук започва, и свършва деня,
и тук нощта е на погледи плаха.

И от чайките крясък се носи,
има даже дървета - смокини,
има кактуси, смях, водоскоци,
люлки детски, аромат от жасмини.

Само в моята свита душа
мисълта е тъй тиха, до гробна,
заслушана чака, години така.... 
(твоите думи до край ще ги помня!)

И поредните летни цветя
ще увяхват от жажда за тебе,
а аз ще чакам да дойде мига,
в който с теб моя ден ще приседне.

И тогава край нас озарен,
детски смях като залп ще притича,
ще целуваш до късно смутен
свойто влюбено смело момиче.

И ще свети, с лъчите засмени,
южно слънце сред обич разлистена,
с южен плод ще назряваш във мене -
ще е нашата бъдеща истина!

А преди ти до мене да стигнеш,
жива рана - до кръв ще те плача,
ще са мъртви тез Райски градини
и за теб ще говоря със здрача.

Триста пъти от любов ще те възпея,
дори в живота ми пелинно да горчиш,
триста пъти в огъня не ще да тлея,
а ще изгарям в аутодафето на всеки лист!

Триста пъти ще избухвам вулканично,
Е-Ка-Гето ще се пръска в обичта,
гейзерите ще са ледна символичност,
триста пъти в мене ще умра!

Но и в триста мига взривно ще живея,
във искрите на неземната ни страст
и всеки миг ще се прераждам - епопея
и всеки миг ще е всемирен необят!