Добър вечер приятелю, драг!
Аз отново си мисля за тебе-
ти дохождаш в душата ми - благ
и събуждаш ми чувствата неми.

И незнайно създаваш ми пак
нежна, приказно-бяла магия,
затова,че разбрала съм как
от този балсам да отпия.

Виж как скърца със зъби от злоба
и навява в душата ми хлад
и предрича ми сякаш прокоба
чувството бясно,наречено страх!

Добър вечер приятелю, скъп!
аз изпращам ти мислите смели-
тях не може дори и страхът
от полет към теб да отнеме.

С тях достигам до теб без крила,
даже пътища тук са излишни,
щом на сърцето ти чувам -гласа
до теб са достигнали моите мисли.

„Дух близък, родствен на поета,

море немирно, имаш ти -

към теб от родните полета

летяха моите мечти.”

(П. К. Яворов)

Морето, казваше един поет,

че само силните обича

и в сините му пазви спят

на морските момичета душите.

Но ето ни – раздалечени,

тъгуващи един за друг,

солени песни още пеем

и вятър стискаме в юмрук.

В сърдитата ни бяла пяна –

удавени безброй мечти,

и фарът свети в отчаяние

да ни покаже верните следи.

Понесли счупени черупки,

дрейфуваме по чужди бряг –

бучим сърдито и клокочим,

с неземна страст...

с неземен плам.

Весела ЙОСИФОВА

2007 г.