Ти не ме обичаш, не ме жалиш,
може би съм малко некрасив?
И от страст примряла ти ме галиш,
свела погледа си мълчалив.

Аз към теб не съм ни груб, ни нежен,
скъпа моя, с чувствено сърце.
Разкажи ми за мъжете прежни.
Колко устни помниш? И ръце?

Знам, това са сенки, отлетели,
без да те въпламенят поне.
Много колене са те люлели,
а сега - и моите колене.

Нека някой друг да търсят вечно
тез очи, замрежени от страст,
а потънал в скъпата далечност
всъщност малко те обичам аз.

Тая връзка, лека и нетрайна
не зове съдба за теб и мен.
Както срещата ни бе случайна,
тъй ще си отида някой ден.

И когато в уличката нощна
за любов друг някой ти шепти,
може там и аз да се разхождам,
и тогава ще ме видиш ти.

Скрила се под неговото рамо
с лек поклон, във тоя късен час;
"Добър вечер!" ще ми кажеш само,
"Добър вечер, мис!" ще кажа аз.

И не ще ме нищо в теб привлича
и не ще се натъжа дори.
Който е обичал - не обича,
който е угаснал - не гори!

Сергей Есенин