Автор:Теофил Готие

Коси – с отблясъка на ножа,
очите й са димна пещ.
Кръст – педя. Смуглата й кожа
е щавил дяволът зловещ.

“Усойница!” – жените пискат
(не мисли никой мъж така).
Толедският архиепископ
пял меса в нейните крака.

Огромен, тежък кок се вие
и лунния й тил краси.
Тя може цяла да се скрие
в нощта на своите коси.

Сред бледнината й янтарна
избухва пурпурна уста.
Победоносна и коварна –
с цвета фатален на кръвта.

Какво е вашата наука
пред нея, царствени жени!
С очи преситената скука
тя може да възпламени!

В кръвта й зрънце сол е стрита,
на онова море солта,
отдето – властна – Афродита
изплува в дива голота.