Затварям очи и се пренасям повече от две хилядолетия назад във времето - в сънената и апатична Галилея и в гневната, изгаряна от страсти и жежки пустинни пясъци Юдея.

Искам да Го видя такъв, какъвто е бил в земното си въплъщение. Той, изразът на Божията любов, бродеща по земята. Той, Спасителят на човечеството.

През мъглата на изминалите години, пред погледа ми се появява не бляскав принц с пурпурни одежди, със златна диадема, на бял кон. Не тежко въоръжен рицар, следван от многобройна войска. Не! Виждам обикновен човек, облечен в скромна роба на галилейски селянин, босоног и беден.

Вместо блясъка на властта, свети топлината на състрадателните Му и любящи очи. Вместо войни и нагиздени велможи, Го следват най-нищите, най-простички и презрени чада на онази епоха - митар, блудница, рибари. Невежи и унижени бедняци. Хора, пред които надменните садукеи в Йерусалим и лицемерните фарисеи сигурно гнусливо са се мръщели и са ги зовели „паплач” и „простолюдие”. Може би, на някой тогавашен държавник е хрумнало да ги нарече и „електорат”!

Но синът Божи е избрал тях. Точно тях е призовал да Го последват по страшния Му път. За тях е бродел босоног , бездомен и преследван, повече син Човешки, отколкото син Божи. С тях е разчупил последното си късче пасхален хляб и отпил последната си глътка вино. Заради тях е приел да избере горчивата чаша. В тяхно име е понесъл кръста по стръмния път към Голгота и е бил разпнат. Защото те са били Неговите любими деца, Неговите ученици, Неговите наместници на земята. Макар и едва-едва, в техните простички човешки души е блещукала искрицата, която ги превръщала в деца на Бога, в Негови братя и сестри. Наричали Го „учителю”, а не „господарю”.

Исус не е приел мъченическото разпятие, за да потуши страха ни от тлението и смъртта. Този страх не може да бъде победен. Той е избрал да умре и възкръсне, за да възкреси у нас божествената искрица. Защото зад подлостта, страха, угодничеството, пошлостта и алчността у всеки, наистина у всеки се крие късче Божествена Любов, светлината на Христос.

Сега, 2010 години по-късно, трябва да се запитаме заслужихме ли скъпоценната Му кръв, всяка капчица от която е по-ценна от камари първенюшки богатства? Пречистихме ли се от греховете? Събудихме ли у себе си пламъка на Неговата същност?

Нека видим сами:

Той е обичал дори враговете си, а ние ги взривяваме, прикрити в мрака като страхливи псета или ги заливаме в жълтата преса с помия от жлъч и омраза.

Той е накарал един митар да изостави кесаря и да Го последва, а нашите митари дерат кожи и се охранват от сълзите и кръвта на бедните.

Той е лекувал с чудото на любовта, а нашите „лечители” ни осакатяват или дори убиват, въпреки чудото на последните ни грошове.

Той е нахранил тълпата с няколко риби, а нашите новобогаташи измъкват от нея последните й коматчета хляб.

Той е благословил добрата самарянка, а ние мразим с еднаква страст турци, роми, евреи, всички, които са различни.

Той е прогонил, с гняв и презрение, търгашите от Божия храм, а ние трупаме сергии не само в предверието му, а в Светая Светих.

Той е призовал хората да не се считат за безгрешни и да не дръзват да хвърлят първия камък, а ние с лекота обсипваме братята и сестрите си със залп от камъни.

Та къде е искрицата Божия любов у нас, заради която Той прие Голгота?

Къде?!

Има я, все още я има, но не там, където я търсим.

Не отминавайте сополивото циганче, зъзнещо в студа; стареца, който свири на гъдулка с премръзналите си пръсти и чака жълти стотинки като подаяние; лудата, която се скита отнесено, облечена в дрипи и си говори сама на висок глас.

Не ги отминавайте с презрение, защото Той не би ги отминал! Може би, точно тях би призовал да Го последват.

Радвайте се на пищните великденски трапези, но не търсете в тях своето спасение.

Поклонете се в църковния храм, но не там ще получите причастие.

Запалете своите свещи, но не те ще възпламенят и дарят душите ви.

Взрете се дълбоко в себе си и поемете към недрата на своята същност, по тъмните и опасни лабиринти на пътя към сърцата си. Там ще намерите Него, Божията любов, Надеждата, Спасението, Възкресението. Да, точно там, у вас самите!

Светлината е у всеки: у празноглавите манекенки и силиконовите певачки, у лицемерните депутати и мазните чиновници, у бившите царе, духовно по-нищи и от просяци, у лъскавите екс-ченгета и бившите болшевики, у пожарникарите-мегаломани и техните партньорки, агресивните перачки на мръсни пари.

Тя, Светлината, е готова да благослови и най-долните грешници. Защото никой не е отхвърлен от Божията любов!

Той, Исус Христос, още хилядолетия ще възкръсва в сърцата ни. Дано не тропа напразно по душевните ни двери! Дано намери и спаси зрънцето обич и доброта, което кълни у всеки.

Тогава ще тържествуваме и ликуваме:

ХРИСТОС ВОЗКРЕСЕ! ВО ИСТИНА ВОЗКРЕСЕ!

Паула Лайт - България 24.04.2011 г.