5 коментара

• Връзка към коментара Вторник, 05 Октомври 2010 22:10 публикувана от Valeri Ribarov

  Анализът на публикуваните текстове дава възможност да се направят и съответните изводи, които не са в подкрепа на позицията на Валентина Костова, а след това да се направи сравнителен анализ и с това, което тя показва като автор.
  Благодаря!
• Връзка към коментара Вторник, 05 Октомври 2010 21:41 публикувана от Valeri Ribarov

  Мъжка сълза
  Автор:Налентина Костова
  
  Като есенен лист
  се отрони сълза
  погалила твоята скула,
  само нощта я видя,
  замълча си
  мъжкият стон недочула!
  Скри я нежно
  в своята пазва-
  малка перличка бяла,
  сбрала мигове
  недоизказани-
  от болка почти побеляла.
  Мъжката гордост
  в нея се сгуши
  с мъка побрана едва,
  луната и тя се скри
  омърлушена...
  зад облак
  наднича едва.
  Последни илюзии
  някъде чезнат
  пребродили цветна дъга,
  въздишка отронена
  сякаш във бездна...
  а от сълзата-
  бледа следа.
• Връзка към коментара Вторник, 05 Октомври 2010 21:32 публикувана от Valeri Ribarov

  Сонет №18
  Автор:Уилям Шекспир
  
  Дали да те сравня със летен ден?
  Ти по си мил от него, по-умерен.
  Излива се и лете дъжд студен,
  засенчва ни и лете облак черен. Небесното око ту лее зной,
  ту златният му лик се в облак скрива;
  в природата творения безброй
  тъй губят свойта хубост променлива.
  А твойто лято студ не ще скове,
  то няма да отмине бързотечно,
  то вечно ще е в тези стихове, създадени, за да живеят вечно.
  
  Дорде око чете, уста шепти,
  ще дишат те и в тях ще дишаш ти.
• Връзка към коментара Вторник, 05 Октомври 2010 21:26 публикувана от Valeri Ribarov

  Сравнявай ме със утринния щрих
  
  четейки Сонет №18
  от Уилям Шекспир
  Автор:Росица Петрова
  
  Сравнявай ме със утринния щрих
  на есента която се разлива
  като мъгла, която те опива
  подобно сътворения ми стих.
  
  В роса, в която съм измила
  очите си и свежия си лик
  не ще се усъмниш дори за миг,
  че моята душа е придобила.
  
  Но времето, сезони щом мени
  не съм ли на живота аз подвластна
  във мигове на болка и на срив?
  
  О, знам, че само докато е жив човек чрез болката израства
  където любовта да оцени.
• Връзка към коментара Вторник, 05 Октомври 2010 19:21 публикувана от Валентина Костова

  !!!