Инфо: Живеем във време на мигновенна информираност, телевизията и медиите (както никога!) имат конкуренция. Интернет! Новата сила в живота ни. Благодаря на сайтовете за лично творчество, които ме вдъхновиха за писане на поезия и проза. А. Антонов

„Човек трябва да носи хаос в душата си, за да може да роди танцуваща звезда.“

„Ако твърде дълго се взираш в бездната, бездната ще се взре в теб.

Фридрих Ницше

"Човекът живее в сън и в сън умира."

Георги Гурджиев

Любовта винаги намира поета

Любовта винаги намира поета. Неочаквано. Дали му се отплаща за стиховете изтръгнати от душата и сърцето? Неизвестно е това. Загадка. Любовта-Муза пристига един ден и променя дори и стиховете. Любовта не търпи да я притискат. Тя има свойството да идва и да си отива когато си пожелае. Има прилика с женската природа. Тя не следва логика, не следва правила. Няма значение, дали си "добър" човек или "лош". Все едно - тя е комарджийка! Тя е вампир и пие чувства. Изпива ги до дъно. А после може и да избяга без причина. Нейното мото е "След мен и потоп". Няма милост. Не очаквайте, че ако я храните или поливате, тя ще ви е вярна. Няма правила за запазването ù. Любовта! За нея страдат. За нея се водят дори войни. За нея умират, или в нейна чест се раждат.

Доброто и злото

Да се направи добро е много трудна задача. Защо? Защото това е един динамичен казус. От момента на вземане на решение - до началото на действието "правене на добрина" минава време. В този отрязък, късче от живота, се случват промени. И при този, който разчита да му направят добро. И в околните лица и събития. Ако добрината включва заемане на позиция срещу дадена личност, е възможно тази личност да промени поведението си и да се обедини (дори) с потърпевшият индивид. Тоест, антагонизма, който нуждаещия се от добро очаква, може да е вече излишен. Но веднъж завъртяло се колелото, метаморфозите се случват на конвейр... Много често "нуждаещият" се от помощ (добрина) казва:
- Хубаво ми помогнахте! Аз не исках това да се случи... А когато го попитате - а какво точно искаш, отговорът е:
- Откъде да знам? - исках да ми е добре!
Но ние ще попитаме - а в кой точно отрязък от време искаше да ти е добре - преди промяната на околните или след това? Та по време на тези промени, аз (ние) работихме за твоето добро, което преди промените ти беше необходимо. Ако сега променим добрината, а и околното пак се измени... Ще се окаже, че пак не сме "произвели" доброто, което желаеш!
Това което описах, разбира се е лошото стечение на нещата, когато правим добро. Може пък и да извадите късмет... Ако някой е гладен и му дадете хляб, той може и да е доволен, а може и да каже:
- Ами аз сега преядох, ами ако умра? Защо не ми казахте, че трябва да се яде, колкото да не се умре от глад??
Шегите са си шеги, но е хубаво да се помага. Добро и зло, винаги ще има. Понякога балансът между тях ще се мени доста в посока към злото (както е в момента в България). Но в някой следващ живот, може би ще възкликнем:
- Ооо!... Какъв прекрасен може да бъде този свят!

Желания и възможности

Програмата, която ни е вложил Създателят, ни кара да искаме най-високите стойности на привързаност и отдаденост. Но ние не сме Богове! Късчетата екстаз в един живот са малко. Така са сътворени тези неща. Да желаем перфектното, но да минаваме с възможното! Защо става така? За да не спрем да се движим - без значение накъде! Времепространството не търпи покоя и постоянството. За Вселената, всеки покой (постоянство) е смърт. Ние сме смъртни еднодневки, любвеобилни, копнежно-чувствени и непостоянни. Постоянни са само мечтите ни, които ако се сбъднат, вече няма да са такива. Единственото важно нещо в тези крехки наши тела е Духът! Но това пък - няма нищо общо с любовта. Тя е една магия, която не спазва логика. Тя идва и си отива - точно както болестите! Не подбира целомъдрени или пък мошеници. Богати или бедни. Тя хвърля зарове и така си избира плячката. Умее да владее Души.

Извънземните

Извънземните винаги са били тук. Въпросът вече е: Каква е ролята им във всеки един момент от развитието ни? Кратката справка в интернет пространството, за полетите на американските астронавти до Луната, ще даде на всеки отдавна известния отговор, за присъствието им (на извънземните). И то - лично от думите на знаменитости като Олдрин или командир Армстронг ("Аполо 11"). Почти всички руски (съветски) космонавти също говорят за тях. Германската военна "машина" дръпна напред именно след среща със "зелените човечета". Мистичен и изпращан за тайни и невъзможни мисии е Ото Скорцени - най-силният коз на Хитлер срещу неизвестното въобще. Скорцени помага на извънземни да ремонтират летяща чиния претърпяла злополука някъде в Тибет, докато е търсел доказателства (с тайна експедиция) за връзката Атлантида - Тибет и хората с развито трето око. След това зелените човечета помагат на Германия за осмисляне и производство на Фау1, атомната бомба и други апарати (дори и модели на летящи чинии - процес запечатан в документални филми...) Строго секретния проект на SS "Камбаната" (Die Glocke - 1943г.), който осъществяват германските учени, всъщност е една Машина на Времето, която отваря врата към други измерения. Die Glocke решава на практика и фундаменталния въпрос за производство на антигравитационен двигател, който се използва от летящите чинии! Интересна е и хипотезата, че Хитлер е пратил експедиция на нашия спътник Луната, още по време на войната. Все-още американци и руснаци се възползват от изпреварилия своето време учен Вернер Фон Браун, когато произвеждат бойни самолети и други оръжия.

За философите

В едно съм абсолютно сигурен:
Философите са вечни - независимо на каква тема са писали!
Дали за морала или против него! (Ницше).
Дали за секса (Фройд) или против него... (Платон).
Всички те живеят в историята! Това е феноменално. На никого не е гарантирано такова място в паметта на социума, както на философите . Естествено има само едно изискване - философът да е известен, което е равно на вечен! Човекът, според Ницше иска да избяга от животинската си същност чрез "употребата" на морала и културата...
Духът на Ницше. Ще цитирам няколко негови мисли:
1."И най-силният между нас често няма сили да стори онова, което всъщност знае..." 2."Всяка истина е проста" - не е ли това двойна лъжа??
3. "За да живееш в самота, трябва да си животно или Бог - казва Аристотел. Липсва третият случай - трябва да бъдеш и двете - философ!"
4."Веднъж завинаги искам да не знам много - Мъдростта слага граници на познанието."
5."Какво? Човекът ли е Божия грешка? Или Бог е грешка на човека?"

Гьоте, Атлантида и информационният слой

Гьоте е Бог! Тези, които са го познавали са вярвали в това. Хората създават Боговете, а и Боговете - хората! Прочитайки Ницше, Хегел, Гурджиев, Хаусхофер а и други великани, човек си нарежда мозайката, ако се стреми към това. Има два основни свята "Видим" и "Невидим". До невидимия (засега) се стига само чрез медитация и с помощта на цифрите (чрез изчисления) но и те се базират на сънищата, които не са нищо друго освен контакт с така наречения "информационен слой". Други го наричат "Астрал". Всички гении - и Тесла и Айнщайн (любопитно е, че са работили заедно в много странни и мащабни направления) и Менделеев и кой ли още не... са оформяли идеите си по време на сън. Интересно е и друго, че колкото е "по-безумна" и "невъзможна" една идея, толкова по-велика става тя след време. Но всичко, до което са се домогнали гениите на днешното време, вече го е имало в мистично-причудливата Атлантида. На практика, там са живеели Богове, притежаващи и компютри и летящи чинии, телепатия и трето око и... всичко, което ние ще открием, като общество, след години. Както дойде времето да открием ключа на ДНК. След доказването на съществуването на този код (нали се досещате, че той не може да се е програмирал сам??) След този факт, вече всичко е възможно!

За Бога и Дявола - днес

Бог не разговаря с хората и то отдавна. Oт времето, когато е дал скрижалите с 10-те Божи заповеди. Комуникацията му с човечеството става на други нива. Странното е, че протеста, който се поражда в нас, като цяло към неправдите е заложен от него! Ще припомня, че в един момент на Създателя му е било писнало от хората и казва нещо такова:
- "Съжалявам че създадох човека - не мога да открия и 5 праведни, дори и трима... " Затова Бог унищожава два големи библейски града - буквално, като с лазерно оръжие! После пък се смилява:" Нека дъгата която се появява след дъжд е знака, с който обещавам да не унищожавам повече хората". Тук се усмихвам! На библията, а и на съдбата... Какво да се каже? Всичко тече, всичко се променя - умирай трудно... Ще отбележа и нещо много важно - никога не трябва да забравяме, че освен Бога съществува и Дявола! Двамата управляват - и това в никоя от древните книги не се отрича. Даже повече. Земята е "предоставена" именно на Луцифер ( по времето на Сътворението - любим ученик на Бога...), после Луцифер решава да подобри идеите на Създателя. В библията пише, че в един период (милениум) Дяволът ще бъде вързан за 1000 години! Ето тези думи ни показват, че предварително се е знаело до къде ще се стигне. Живеем в момент на надмощие на рогатия. Какво да се прави - такъв ни бил късмета!

За лъжата

Нека някой да дойде и да ми каже:
- Аз не съм лъгал никога през живота си!
Аз ще му отговоря :
-Ти си Бог бе, братко... падам на колене пред теб!
Или :
- Ти си Богиня, сестро... Ще бъда твой роб!

За лидерите

Да се открояваш е два пъти опасно. Ще те резнат, а тогава ще е много трудно да защитиш позицията си! Затова и лидерите (водещите в дадена област или новаторите), трябва да са много, много силни и да държат в ръце торбата, в която "са си сложили главата"... В това правило няма изключения. Обществото изяжда и най-видните борци от своите редици. Първо ги анатемосва и отрича, а когато те (водачите) са вече мъртви, тръгва по техните стъпки. Ние избрахме този път - казват. Ние сме народа, а народът винаги е прав!

Хитлер спечели, като загуби - Сталин загуби, като спечели!
Нихилизма е обхванал метастатично социума, който се люлее от отчуждение и стремеж към финикийските знаци, по всички възможни начини. От както Наполеон каза: "Пари, пари и пак пари"... всичко си продължава така и сега, само че без късчето идеализъм на онова време на красиви военни униформи и честолюбие. Не може да се спечелят всички битки, важно е да се спечели войната, а и не само нея а и целите за които тя се води! В този план ще кажа: Хитлер спечели - като загуби, а Сталин загуби, като спечели!

За жената (Ева)

Докато смъртта грабва тялото... - онази, дето хапнала от ябълката в една перфектна градина и по този начин ни е лишила от безсмъртие, ни взема и душата. За сърцето се подразбира. Но все-пак, го отбелязвам.

Отчуждението

Алиенацията... Появява се преди война или природни бедствия.
На всеки 40 години избухва голяма война, която "пречиства" с огъня си натрупаното зло но и пролива кръвта на милиони... Последният цикъл не е спазен. 40-те години минаха, но дали състоянието в което сме сега, не е една битка? Световна криза, девалвация на ценности, морал и авторитети, глобално затопляне, отровена храна, доминация на материалното над духовното! В тази връзка се питам: Къде са широките народни маси и защо не потребяват творчеството (ново-българското) в интернет? Тук сме само от вида читател&писател... Къде са читателите, които само четат и развиват духа си? Сигурно някъде се бъхтят за комата хляб... Но без духовността една нация загива - дори и да е жилава като българската. Какво да се прави? - всеки си носи своя кръст.

Човекът и компютърът

Освен по образ и подобие на Бога, човекът е устроен и по аналогия на компютъра. Има си памет, програми и вируси. Сънят е най-голямото чудо в човешкия живот. Прилича ми на MS-DOS. Често е черно-бял и абстрактен. Но е базисен, без него всичко рухва! Сънят ни дава усещания като на живо, но всъщност е само игра на духа, без участието на тялото - нещо което ни чака и в отвъдното. Приемам, че е възможно сънят всъщност да е функция на излизане от тялото. Реалът е некачествен продукт. Затова и тялото е тленно, а животът - кратък. Художествените постижения на поети, писатели и музиканти са винаги плод на духовното и идеалистичното. Реалът е досаден и един ден си тръгваме от него, за да познаем истинските стойности на Дух, Воля, Любов и Развитие...

За "софтуера" в нашия мозък

Винаги съм се възхищавал на мисли, които са насочени към това, което се случва, а не само на това, което ни се иска. Случващото се в нашия живот - до голяма степен е програмирано. В зависимост от необходимостите на живите същества се формират и битовите структури осигуряващи жизнените функции - сгради, пътища, техниката осигуряваща необходимата енергия. От там и цялата визия на съществуването приема един характерен облик, който показва че има живот. А в зависимост от "програмите" за говорене, за творческо възприемане на съществуването се раждат музиката (две програми - за правене и съответно за слушане), киното, слововъздействието, облеклото, храненето и всичко останало!
Програма за индивидуалност. Програма за чест и дълг. Програма за размножаване. Програма за общуване със себеподобните. Програма за това, да получим признанието на другите - и оттам да осмислим живота си! Това са фактите. Вследствие тези мои разсъждения е логичен въпроса: След като всичко това ни е заложено - къде е "нашето участие" в това пространство? Какво сме точно ние - аз , моето, нашето... Това, което е различното от вложените ни фундаменти, като желание за секс, размножаване, хранене, обичане, влечение към творчество... Не е далеч времето, когато и интелигентните машини ще притежават тези важни позиции. На този етап, ще спра до тук разсъжденията си по този въпрос.

За THE BEATLES

Битълсите дойдоха в този свят, за да ни направят по-добри, да повдигнат духа ни и да ни вдъхновят за един полет в творчеството и в краткото ни съществуване на Земята. Те ни дадоха своите неповторими песни, стил и излъчване, а в замяна получиха нашето признание и аплодисменти. Битълсите... Поантата на Създателя!

За призраците

Според мен, призраците, които сами материализираме в съзнанието си, са по-опасни от съществуващите наоколо. Ние самите понякога сме призраци... Ту във виртуала, ту в реала. Аз често се чувствам такъв. Един призрак, бродещ последователно в две изравняващи се по баналност и режисираност пространства.

Бялото...

Бялото е в подсъзнанието. То не може да бъде манипулирано. Когато се съмнявам в нещо, се обръщам към него (подсъзнaнието). И веднага получавам правилния отговор. Подсъзнанието ни дарява свободата. Всички други пътеки в реала водят към робството. Нека е бяло!
Нека са бели: И душата - и мислите - и музиката - и стиховете!