„Общите принципи съществуват само
в главата, в живота има само
частни случаи.“
Достоевски

Останал сам на масата, Иван бе шокиран от разказа на страдалеца. Опита да се откъсне от тайнствеността на нещата, които чу. Чудеше се на себе си, какво ли го интересуваше всичко това. Като че някаква нежелана и непреодолима сила го привличаше да се интересува от случая. Подтикваше го неговото вътрешно „аз” и не му даваше мира. За да излезе от тази ситуация, по лицето му плъзна едвам забележима усмивка. Това негово качество бе обиграно с години и му помагаше лесно да излиза от подобни моменти.
Не след дълго се появи Валя в изключително шармантен вид. Беше със силно вталена червена рокля стигаща до прасеца й. Косата й бе прибрана назад, закопчана с красива черна шнола. Фината дълга шия и златното колие й придаваха готически вид.
- Здравей, скъпи! – поздрави тя с чаровна усмивка.
- Здравей, красавице! Тъй като те гледам, не бих могъл да устоя на красотата ти! – той стана, поднесе й стола да седне и я целуна по бузата – Как си скъпа? – ароматният френски парфюм и кадифената й нежна кожа разбунтуваха мъжкото му достойнство.
- Благодаря! Отлично! – закокетничи тя, а усмивката й бе не само чаровна, но и предизвикателна.
Кръстоса крака, като внимателно плъзна горния по бедрото на Иван и го погледна с леко присвити мигли, а върхът на езика й облиза устните. Сетне въздъхна бавно и дълбоко. В нея се чувстваше тектонична мощ на неизригнал вулкан. Продължаваше да го съзерцава с проницателния си поглед, а дишането й зачести.
- Струва ми се, че преди около петнадесет минути не си бил сам. Събеседникът ти е около петдесет и тригодишен, просяк, не много висок, с добро телосложение, светли очи, не много шарена коса и брада. Същият ти е разказал одисеята си, а и се притеснява за млада жена дали е жива – вероятно много близка, може би дъщеря. Имам странното усещане, че ще имаш много близка връзка с този човек…
- Ти ме изуми! Не може да бъде! – прекъсна я Иван, а очите му бяха широко отворени – Откъде това ясновидство?!
- Не е моментът, да ти отговарям на този въпрос! Ще си позволя да те попитам нещо конкретно, не че не мога да ти кажа, но желая да го чуя от теб, поради чисто психологическа причина.
- Нека си поръчаме по нещо и ще говорим!
Скоро сервитьорката мина край тях и си поръчаха кафе, и безалкохолно.
- Слушам те! – подкани я той и запали цигара.
- Колко възможности за сериозна връзка си имал и какво конкретно си направил за тяхната продължителност? Не си мисли, че не знам какво ще ми отговориш.
- Досега съм имал три възможности за избор на другарка в живота. Две от тях бяха краткотрайни. Последната продължи три години. Невена започна да ми изневерява с мой приятел. Много пъти сме разговаряли сериозно без да се караме, дори се опитах да я разбера, но без резултат.
- Слушай миличък, струва ми се, че нивото на изискванията ти е доста високо. Поставяш строги правила, затова не се задържат жените при теб.
Продължителната връзка която си имал с Невена, доказва, че е държала на твоето присъствие. Не може да се каже, че не сте си пасвали. Не си мисли, че за раздялата ви има вина само в нея! Знаеш много добре, каква е причината в теб за да се разделите. Имам усещането, че в близките няколко дни, ще срещнеш голямата любов.
- Сериозно ли говориш?! Шегуваш ли се? – попита изненадан Иван.
Той отпи от кафето и запали нова цигара. Думите на Валя го озадачиха и заинтригуваха. Почувства, че в него пропълзя като змия някакво странно усещане. Като че мравки пропълзяха под кожата му и проникваха както в мозъка, така и в кръвта. За да запази видимо спокойствие, на лицето му се появи едвам забележима усмивка.
- Вярно, никога не съм се замислял по този въпрос! Не съм поставил на преден план мислите си относно това…!
- Скъпи, ти си човек, който не се предава лесно и освен това си интелигентна, и импозантна личност, която много харесвам – тя замълча за известно време и сетне продължи в друга насока – Имам нужда от теб! Желая те!
Той не очакваше подобни думи от нея. Хвана я за ръката и каза:
- Валя, моля те! Недей…! Не е мястото тук…!
- Знам! Това чувство е по-силно от мен! Моля, да ме разбереш! Въпреки това, нямам право да ти се бъркам в живота…! Нека се омитаме от тук!
- Съгласен съм!
Вечерта премина в много нежност и страст.

На сутринта слънцето ги събуди с ласките си. Докато тя приготви закуската, Иван излезе на терасата за да изпуши една цигара и се заприказва със съседа си; сетне се изкъпа. Влизайки в кухнята, усети уханието на приятно препечени филийки и ароматно кафе.
- Какво ще правим днес? – попита Валя, полагайки нежно ръка върху неговата.
- Ти какво, семейно ли искаш да го изпълняваме?! Аа-а-а! Кажи де! Как я мислиш тази работа?
Тя го погледна с изненада, но и засегната.
- Значи…, всичко това досега е било една измама, лъжа и подигравка към чувствата ми и мен?! Защо говориш така?
- Не-е-е, няма такова нещо! – отговори той, като хвана ръката й, гледайки я в очите – Знам, че изпитваш силни чувства към мен, но -о - о… Съжалявам скъпа!
- Прав си миличък! Знаеш много добре, че не мога да заповядвам на чувствата, които изпитвам към теб. При това положение, какво мислиш за съвместната ни служебна работа? Невъзможно е да продължавам така.
- Ще ти кажа какво да правим! Но знай, че най – искрено желая да запазим приятелството си. Много те моля, избий си от главата, че между нас може да съществува лъжа и измама…
- Съгласна съм! Зададох ти един въпрос, какво ще правим днес?
- Не знам! Трябва да помисля! За сега нямам планове. Понякога събитията се възбуждат и се нареждат от само себе си.
- Може би си прав! – каза Валя, гледайки го в очите.
Той пиеше кафето си и мислеше за вчерашния разговор с просяка. Може би имаше нужда от него като специалист. Ако го вземеше на работа, можеше да му бъде от полза.
Съществуваше някакво неопределено усещане за привързаност към Стефан. Вътрешно в себе си не можеше да определи защо. По лицето му плъзна лека усмивка.
- Ей, мислител! – обърна се към него Валя! – Досещам се, какво сте говорили вчера със Стефан преди да дойда. Този страдалец е загубил много в живота. Единствените които са му останали, са двамата братя близнаци, които са най-големият му проблем. Не искат нито да го видят, камо ли да го чуят… А горкият човек няма никаква вина… Цялата вина е в жена му… А за нея ще се въздържа да говоря. Имам друга причина за това и трябва да го премълча…, така че не ме притискай.
- Валя, как може да знаеш подробности за разговор, на който не си присъствала?!
Тя подпря с длани главата си и постоя така известно време.
- Извинявай, но ще трябва да изпия един аналгин!
Кирил запали цигара, замисли се бавно и вяло, за суетата, безсмислието; фалша и ултраизма в обществото.
Тя прекъсна мислите му.
- Ти каза, че събитията идват от само себе си. Така е, ще дойде моментът, без да знаеш кога и къде, но ще имаш отношения с хора, които най-малко очакваш.! Извинявай, но повече по този въпрос няма да ти говоря!
Той стоеше като препариран. Поокопити се и попита:
- Защо ми казваш всички тези неща? Не можа ли, да ми ги спестиш? Казваш, че ме обичаш, а пък…
- Прости ми скъпи! – прекъсна го тя, погали го по лицето и целуна.
- Прекрати вече, не съм те молил за нищо! – отсече той.
- Извинявай! Съжалявам!
- Добре-е-е, добре! Прощавам ти! – отговори той, потвърждавайки с движение на ръцете си.
- Благодаря !
- Валя, от година и половина работим заедно, но не знам много неща за теб и семейството ти , затова ще те помоля да ми разкажеш!
- Добре! Родителите ми са от Плевен. Дошли са във Варна няколко месеца след сватбата си. Майка ми е с музикално образование. Свири на пиано и цигулка. Баща ми е авиоинженер. Имам брат, две години по-голям от мен. Живея в самостоятелно жилище от две години, което ми е завещано от моя леля. Дарбата на ясновидка е по линия на майка ми. При мен е изразена в по-силна форма. Завърших архитектура с голямо желание. Доставя ми удоволствие да рисувам, а психологията, астрологията и художествената литература, са другото ми аз.
- И за мен изобразителното изкуство е голямо удоволствие. Рисувам от дете. Никога не съм спирал това удоволствие.
- Имаш ли картини в къщи, които са твои?
- Всички.
- Сериозно ли говориш?
- Да-а-а! Включително и графиките!
Той извади от един шкаф папка от дело – пълна с графики и я сложи пред Валя.
Тя се абстрахира от всичко и започна да ги разглежда внимателно!
- Скъпа, искаш ли още кафе? Има сок от „Ябълка” и „Кайсия”.
- Може! Кафе и сок „Кайсия”.
От машината кафетата станаха бързо.
- Благодаря! Ако всички мъже бяха като теб, ние жените щяхме да бъдем щастливи – а чаровната й усмивка озари лицето.
- Ти пък намери, какво да кажеш! Сигурно има и по- добри от мен! Все пак благодаря за комплимента! – погледна я със закачлива усмивка.
След като разгледа графиките, Валя изрази положително професионалното си мнение.
Той изгледа Валя с приятна усмивка и попита:
- Ти работиш ли графики?
- Да! Освен това пейзажи и портрети. Заповядай някой ден в къщи, да ти ги покажа? Една от стаите е почти пълна с най-различни неща.
- Ще се радвам да ги видя!
- Колко време има, откакто си създал архитектурното бюро?
- От три години и половина, а освен това съм и собственик на агенцията за недвижими имоти. До три месеца разширявам бизнеса.
- А разширението към сградата твое ли е?! – попита учудено тя.
- Да!… Извинявай, но бих желал да те питам, дали си имала сериозна връзка до сега?
- Да! Близо година. Разбирахме се много добре! Беше страхотен, изключително интелигентен и много влюбен в мен; докато аз изпитвах само приятелски чувства. Не се замислях много за взаимоотношенията ни! Дойде моментът, когато той ме принуди да проведем сериозен разговор. Впоследствие се оказа, че ми е първи братовчед, когото не съм виждала от детските си години.
- Явно, че родителите ви не са подържали дълго време връзка.
- Леля и вуйчо, година след сватбата си избягват в Ню Йорк. Братовчед ми е роден там. Още от малък са го учили на български – писмено и говоримо. Завършил е в Бостън.
- По каква причина е в България и най вече във Варна?
- Има хотел на Златните. Запознахме се на едно събиране с приятели в ресторанта на хотела му. Когато разбрахме, че сме първи братовчеди, всичко се промени и намести.

Следва продължение…