Какво ми наля
в чашата пенлива,
че така ми премаля
и ми е сладко - горчиво?
Каква магия ми втъкна
нощеска в косите,
че душата ми хвръкна
с теб по горите?!
Какви бяха тия
твои мълнии в очите,
та от тях да се скрият
сами даже звездите?!
Какви думи изрече
в потайните доби,
че сърцето ми врече
в обич до гроба?!
Какъв нишан открадна
от мене скришом,
че само твоя да стана
и с тебе само да дишам?!
Не бе магия, не бе чудо!...
Имаш ме – твоя съм.
Обичай ме – в лудата
твоя кръв – вино съм!...
29.07.2011
14:24
