Дали ме чакаш още там, зад хълма -
под сенките на Любовта и Жаждата?...
Не знам - ще мога ли... с тъга безсънна
да скоча във огнището на залеза...
Ще мина ли край кучетата злобни
на Нощта?... По моста на ръцете ти...
Ще се удавя ли в сълзите-спомени?...
Ще падна ли в очите ти безбрежни?...
Дали ще се намерим там, зад хълма -
с души, помилвани от Светлината? -
Да те целувам вечно... До разсъмване...
И да издъхна в твоите обятия!...
Марин Тачков
