На вън вали и не ми се спи.Плача като бебе пак ме нарани.

Как се случи с мен така, аз със друг мъж да те деля?

Знам че утре ще си с друг, живота прави ми на пук.

Аз сега съм пак в плен, като лъв раздразнен но ранен.

Вярно, искл съм да сложа край на моя малък и фалшив рай,

но сърцето все ме спира и в очите ти се взира.

Може пък да се получи и с нас чудо да се случи

и да разтопя леда с мойта обич и нежна топлина.

Защо обикнах те така и не разбрах, дали от твоя весел смях?

Че щура си не го отричам, но мога само тебе да обичам.

Прости любов невярна си ми ти. Пак ли нож в сърцето ми заби?

Не мога аз от теб да се откажа! Обичам те как да ти докажа