Как хубаво беше тогава ,Ирена...
животът бе пълен с мечти.
Спомни си! Бе привечер..
Аз тръгвах на дълго пътуване,
а ти каза:-“Ще те чакам Андрей!”
После ме целуна с цялата
обич на свойта душа.
И ето, аз пак се завръщам
на морския бряг,
но тебе те няма, Ирена?!
Нима ти забрави моряка Андрей
или самотата така те застави?
Не, ти беше забравила всичко:
и чебеше обичала мене дори?!
Сега ти си съпруга
на някакъв изтъкнат и мил господин,
пред който сваляхме шапки учтиво.
Ти беше сменена със пръстени златни,
но с блясък студен
а с туй злато по-красива не стана, Ирена.
Напротив. Сега си страшно противна за мен.
Ти беше сменила басмата с коприна,
а моята обич с пари.
Богатите плачат, когато изгубят
злато, диаманти, пари,
а аз плача за мойта Ирена,
сменена с пари.