притча

Един хубав слънчев ден, красив младеж стоял на централния площад в града и с гордост се хвалел с най-прекрасното сърце. Той бил заобиколен от тълпата, и хората искрено се възхищавали от безупречното му сърце. То било наистина идеално – гладко и без драскотини. И всеки един от хората се съгласявал, че това е най-прекрасното сърце, което някога бил виждал. Младежът бил много горд от това и просто сияел от щастие.
Тогава от тълпата излязъл един старец и казал обръщайки се към младежа:
-  Твоето сърце по красота, дори не може да се сравнява с моето.
Всички погледнали към сърцето на стареца. То било изтъркано, цялото в белези, на някои места парчета от сърцето са били откъсвани и на тяхно място слагани други парчета, които съвсем не подхождали, някои от крайщата на сърцето били груби и ръбати. В същото време на някои от местата явно липсвали парчета и имало дупки на тяхно място. Хората погледнали стареца съмнително – как може да твърди,  че неговото сърце е по-красиво.
Младежът погледнал към стареца и се засмял:
- Ти вероятно се шегуваш старче! Сравни твоето сърце с моето! Моето е идеално! А твоето – то е мешаница от белези и сълзи!
- Така е – отвърнал старецът – твоето сърце изглежда идеално, но аз никога не бих се съгласил да заменя моето,  с твоето. Погледни! Всеки белег на моето сърце – това е човек комуто аз съм отдал своята любов – аз откъсвах късче от моето сърце и го давах на този човек. И много често в отговор той ми даваше своята любов – късче от своето сърце, което да запълни образуваната празнина в моето. Но тъй като парченцата от различните сърца точно не подхождат едно към друго, моето сърце има неравни и наръбени краища, които аз грижливо пазя, защото те ми напомнят за любовта която сме споделяли.
Понякога аз давах късчета от моето сърце, но другите хора не ми даваха от своите, и затова можеш да видиш празнините в сърцето ми – когато ти даваш твоята любов,

не винаги има гаранция за взаимност. И макар, че тези дупки ми причиняват болка, са ми скъпи защото ми напомнят за любовта която съм дал, и се надявам, че в един прекрасен ден тези парченца ще се върнат при мен. Разбираш ли сега какво означава истинската красота?
Тълпата притихнала. Младежът стоял потресен и от очите му се стичали сълзи.
Той се приближил до стареца, и откъснал късче от сърцето си и протегнал трепереща си ръка  към него. Стареца взел дарът и го поставил в своето сърце. След това, той откъснал късче от своето наранено и белязано сърце и го поставил в дупката образувала се в сърцето на младежа. Парченцето я запълнило, но не идеално, и част от краищата надстърчали, а други били неравни и наръбени.
Младият човек погледнал към своето сърце, което вече не било идеално, но много – много по-красиво от колкото по-рано, преди любовта на стареца да се докосне до него.
Двамата се прегърнали и тръгнали заедно по пътя.

От нета