Добър вечер приятелю, скъп!
Добър вечер приятелю, драг!
Аз отново си мисля за тебе-
ти дохождаш в душата ми - благ
и събуждаш ми чувствата неми.
И незнайно създаваш ми пак
нежна, приказно-бяла магия,
затова,че разбрала съм как
от този балсам да отпия.
Виж как скърца със зъби от злоба
и навява в душата ми хлад
и предрича ми сякаш прокоба
чувството бясно,наречено страх!
Добър вечер приятелю, скъп!
аз изпращам ти мислите смели-
тях не може дори и страхът
от полет към теб да отнеме.
С тях достигам до теб без крила,
даже пътища тук са излишни,
щом на сърцето ти чувам -гласа
до теб са достигнали моите мисли.
Конкурс "Божественото слово
Философско-поетичният роман "
" е първата книга на Съюза на Писателите от Интернет, която разкрива Концепцията на Съюза чрез Основите на Литературата. Книгата е в обем от 130 станици и е изпълнена като поетичен диалог с членове на Съюза.
ISBN:978 - 954 -2942 - 03 - 0
Цена: 10 лв.Купи
В този миг сърцето ми те вика
Lycki & Mojsei
-Прощавай моя ненагледна -
в поведението ни нежно
покълна в срещата последна
дихание някакво - метежно?!
-Душата ми без теб - унила,
запазва нашта ведрина,
която, ореол над мен извила,
налива в сърцето тишина.
-Усети го, но не попита -
зейнаха наивните подмоли:
всеки от горчилката опита,
а душата взе да моли:
“Чувствам се такава - празна:
искам нежно пак да ми шептиш,
че емоцията омразна
ме разпитва:”Ти защо виниш?”
-Когато тъй ми заговориш
за безпроблемната любов,
успяваш рана да отвориш -
бъди за грижите готов!
-В този миг сърцето ми те вика
и поднася дъхави цветя -
надеждата в трепет блика:
Може би ще ме прегърне тя?”
-Любов взаимна опознали,
ний можем да я задържим-
в тишината радост дали,
над нашата интимност бдим!
И влязох в божествена молитва
Lycki & Mojsei
-Стоях и гледах от далече,
дали все някога ще се решиш.
но ето, че сърцето ти понечи
за мен с любов да зашептиш.
-Защо остана ти далече,
когато ме видя, че страдам,
но ето те, до мен си вече
и няма повече да падам.
Сърцето ми започна да шепти,
а ти ми искаш обяснение -
кажи позицията си ти:
у мен взривява възхищение.
- Не, няма нищо по прекрасно
от туй да чуя твоя глас,
защото в дните ми - ужасно,
без теб, изстрадах - всеки час.
-Съгласен съм и казвам гласно:
съдбата беше ни нелепа -
и днес живееме опасно,
но стискам здраво твойта шепа
и с тебе нека да грешим,
да газим през натрупала се кал,
но туй, което заедно решим,
не ще да буди в душите жал.
- Виж,някаква нелепа мисъл
се киска в моето лице,
че животът ми невесел
изнизва се без жал, тече...
- След време на раздяла - тъй ужасно,
подвластно на стихия и умора,
сега твориме съществуване прекрасно,
в приятелство със други хора,
защото то към всичките е зов,
тъй както прозвуча у мен -
да тръгнем в пътя на любов,
рушейки историческия плен.
- Какво остана в тази рана
незасегнато, което да ти дам?
Една голяма черна яма
е сърцето ми без топлата ти длан.
До скоро беше ти засегнат…
Не исках аз пред тебе да се мярна -
не бе от мене пренебрегнат,
а аз оставах неизменно вярна.
Сърцето взе да ме разпитва -
волята започна да притиска
и влязох в божествена молитва,
която тебе мили, иска.
-Но ето, че към теб пристъпвам
опиянен от твоята молба,
душата си от тъмнина измъквам
и поемам твоята ръка.
Любовта ми потича към тебе
Ти отдавна ме търсиш, а аз
чаках твоите стъпки да чуя
и ето, желаният час
ни събра в тази наша магия.
Като тиха сълза,като блян,
като вятърно нежна поема
ти пристигна в душата ми цял,
цял живот съм обичала тебе
не с онази връхлитаща страст,
що изгаря душите без време
и от болката - зинала паст
любовта претворява във бреме.
Като изворна жива вода
любовта ми потича към тебе -
с един неутихващ копнеж
в твойта душа да се влее:
там, където, аз знам,че море
укротяваш от чувства за мене,
там, където, аз знам, векове
ще пребъдва любов окрилена.
Утихват в душата тез хали
Защо ли любов непотребна
в окови сърцето ми стегна,
по звездната карта гадая,
и тихо в душа си ридая.
В сърцето ме ветре пронизваш
и дни ми на болка занизваш,
защото ми спомени връщаш,
след които вратата затръшваш.
Луна си: сребриста и бяла,
която съм в песни възпяла,
свидетелка уж си на всичко,
а гледаш ме тъй безразлично.
Прелива в душата ми зноя,
на мисли копнежни пороя,
а с тези любовни талази
надигат се толкоз омрази.
Утихват в душата тез хали,
когато дланта ти ме гали,
спокойна до тебе се сгушвам,
в гласа ти приспивен се вслушвам.
Помагаш ми в дни на неволи
Lycki & Mojsei
-Все още в мечтите ми скиташ,
там сбрала съм целия свят.
Минути от спомени - бисери
в съня ми те тихо зоват.
-Мечти съградихме - за двама,
а те разцъфтяха във храм:
ти в него си моята дама,
но и днес, без тебе съм - сам.
-Полюшваш ме нежно,когато
задуха вятърът плах,
че в него втъкала съм времето,
когато до тебе летях.
-Помагаш ми в дни на неволи,
защото с теб съм щастлив,
а нашата радост ме моли:
“Не ставай така срамежлив!"
-Повтарях ти името често,
но после в сърцето го спрях,
сега то е с твоето име
повтарям го пак, но без глас.
-Обичаш ме…Всичко туй зная:
любовта с теб съм открил-
пребродих света и безкрая,
защо ли така съм се свил?
-Душата ми скита в безкрая,
и търси твойта душа.
Не мога до теб да достигна
защото си просто мечта.
Чрез нашата любов живея
Lycki & Mojsei
-Ти беше скитникът бездомен
с китара бродещ по света,
любов стаил за свят огромен
и пеещ с жар за обичта.
-Спокоен съм и без да питам
по тези друмища човешки:
вървя уверен, но не скитам,
помагам на съдбите тежки.
-Не спря за миг да си починеш
забързан в делничната суета,
решил преди да си отидеш
да отдадеш на всеки доброта.
-Чрез нашата любов живея,
защото теб те преживявам:
намирам сили да се смея
и радостта ни проявявам.
-В душата ти мечта гореше
догонваше я всеки ден,
с вечно чакащи въпроси
отговор за идещият ден.
-Лицето ти не е до мен,
но нося твойта тишина,
а тя е храм за двама - съграден,
даряващ ми от твойта добрина.
-А днес те срещам променен-
с коси сребристи, без китара,
достигна ли целта на своя ден,
опазвайки мечтата стара.
Казах си:"Сбърках!"
Години те чаках
самотна и крачех
в живота
с надежда в душата,
и казвах си:"Нека!
Ще чакам, додето
за мене изгрее звездата."
Но, щом ме погледна
с очи благосклонни,
прошепвайки
"Време е... ти си!"
с пръсти железни
сърцето ми стегна
една непоканена мисъл -
ще бъдем ли с тебе
щастливи до време,
когато смърта ни поиска
или старото бреме
в сърцата, ще тегне
и болка в душите,
ще плиска?
Казах си:"Сбърках!"
и плахо си тръгнах,
скътавайки в мене
тъгата
по спомен за тебе
от минало време
на обич, за нас
непозната.
Повиках те
Повиках те защото там -
в душата ми роди се като вик
и ето ме, протягам свойта длан,
за да усетиш порива ми тих.
Дохождай в залеза, в зората,
дохождай в мислите, в съня!
Дохождай всеки миг, когато
за тебе цялата горя.
Прегърнали душите си без свян
да следваме лъча на светлината,
та нашия любовен плам
да слеем с цветовете на дъгата.
-
Весела ЙОСИФОВА
Нови статии
-
Мартин
Нови статии
-
борислава бонева
Нови статии
-
Росица Петрова
Нови статии
SMS реклама
| http://bg.netlog.com/paula_light |
| file-pdf.com |
| moite-recepti.com |
| www.fragrisima.com |
| igri-bg.info |
| www.bgstuff.net |
За да рекламирате тук изпратете SMS на номер 1093 (1.20 лв с ДДС) с текст ADDS vashiatsait.com. Повече информация ТУК. |
