1 Коментар

• Връзка към коментара Събота, 06 Ноември 2010 05:37 публикувана от Антоан Антонов

  Има събития в живота ни, които идват без да са планирани! Писането на стихове не беше предвидено при участието ми в различните сайтове на интернет. Идеята ми беше - да представям само свои импресии и аналитични коментари. Нереализирано остана желанието ми, да събера по-добрите си коментари в едно издание (някой от тях са като малки разкази). В течение на понякога бурните събития из сайтовете, изтрих доста такива. Стихове започнах да пиша вследствие поощренията на приятели в "Откровения" през 2008г - където това се беше наложило, като начин на живот. Аз възприех начина на живот на моите виртуални съмишленици и ето, че като финал се роди тази стихосбирка. До този момент бях писал относително-римувани послания, само като текстове за своите песни. Много и разнопосочни мнения из сайтовете срещнах за тази "нова вълна" на писане. На места ("Откровения") се водиха безкрайни спорове кое е "поезия" кое - не... Това сега ми се вижда трогателно безсмислено и пилеене на време и енерия!
  Както и да се разглеждат новите автори - те идват със своето време!
  Както и да наречем творбите си - рими, стихове или послания-те определено идват в момент на вдъхновение и от сърцата ни и като потребност да ги покажем на другите около нас! Да не забравяме, че всички известни имена от миналото са 90% лансирани "отгоре"! В това отношение мозъците ни са промити. Нима само в миналите времена са се раждали качествени автори??? На мен това не ми се вързва! А и тях вече ги има-нищо не ги заплашва. Книгите им са на разположение и ей-Богу,все се намира кой да ни говори и пише за тях, дори да ги позабравим!(Но: Учители, бдете!Борете се стойностните български поети и писатели от миналото да си останат в учебниците!)Ние, виртуалните автори не творим за пари! Ние "изкрещяваме" посланията си в джунглата от информация и се надяваме някой да ни чуе! Затова, не бива да се тревожим как точно ще нарекат творчеството ни. Да не говорим, че старите схеми на писане са вече доста амортизирани. Лично моето мнение е, (въпреки, че използвам рими в стиховете си) че чистото римуване звучи вече малко или много банално-архаично. Съществуването не търпи монотонност.
  Както след лентата идва цифровия запис и компактдиска, така и един модел творчество се сменя с друг! Ще стигна и още по-далеч в обобщенията си: Морално е това, което е необходимо за обществото към момента!! Повечето ми произведения не са плод на лични преживявания.Те са преосмислени такива - както един артист изиграва дадена роля - похват, подобен на процеса на писането на песни.
  Само след натрупване на годините, ще може да се определи стойността на това, което сме "произвели" в настоящето и в тези сайтове. Да не забравяме, че относителната свобода в литературните пространства(с или без модератори), е все-пак по-добра, отколкото невъзможността, да "покажем" себе си! Избрах за анонс към представянето на тази книга, няколко реда от стиха "Ти не си тишина", като пример за силата която се съдържа дори в една отминала любов...
  Благодаря за вниманието и приятно четене.